Заболявания на пародонта

 

      Възпалителните заболявания на пародонта (венците и другите свързани с тях анатомични структури) са познати на човечеството от древността. Данни за тях и ранните опити за укрепване на зъбите се откриват в египетски папируси. Бащата на медицината Хипократ /460-435г.пр.н.е./ за първи път включва в изследването на болни освен измерване на пулс, измерване на температура и дискусии относно причините за кървене на венци и зачервяването им. А известният арабски лекар Авицена /980-1037г/ със своя Канон има специална глава посветена на гингивалните заболявания. В този период още се явява необходимостта от различни по вид инструменти за отстраняване на зъбният камък от "видимита част на зъбите, вътрешната част и между зъбните пространства". А френският учен и изследовател Луи Пастьор има заслугата да открие и признае ролята на микроорганизмите за възникването на заболяванията. Английският принос на Джон Хънтър физиолог и хирург - изтъква значението на възпалителните процеси във венците като важни фактори за разграждането на алвеоларната кост. В края на 19 век Вирхов /821-1902г/, Мечников /1845-1916г/ и Знаменски описват възпалително клетъчната инфилтрация в дълбочина на костните увреждания, свързани с активността на специфичен вид клетки-т.н. остеокласти. В лечението на алвеоларната пиорея (така се е наричало тогава заболяването) Знаменски не само е отсранявал зъбният камък, но и прилагал дълбок кюретаж на засегнатите тъкани, под анастезия. До революция в пародонтологията като наука и практика са довели постиженията на различни по-нови школи. Основа на тази научна концепция е значението на бактериалната плака в причините за заболяванията на пародонта , като се предотвратява натрупването , старението и . Може да се избегне разграждането (деструкцията) на пародонталните структури (венец, кост, съдови изменения). Доказано е клинически и експериментално, че заболяванията на пародонта се дължат на инфекция от орален произход. Натрупаната върху гингивата и подвенечните зъбни повърхности, зъбна плака предизвиква:

1. Коренна промяна в лечението и следтерапевтичните грижи от страна на пациента

2. Интезивни изследвания за диференциране на патотенните бактерии

     Много са неизяснените детайли от естеството на пародонталните заболявания, много са нерешените микробиологични въпроси, имунологични и тъкънни реакции при състояние на здраве и възпаление. Но постигнатото досега е достатъчно, за да се формулират рационални концепции за превенция (предотвратяване) и лечение на пародонталните заболявания.
        Постигнато е съгласие в световен мащаб, че гингивитът е началното увреждане при хроничното възпаление на пародонта, начален стадий в процеса който води до напреднали деструкции (увреждания) на зъбодържащия апарат.
        Това не означава, че всеки гингивит прераства в пародонтит. Но когато вече е налице пародонтит (като заболяване), то той непременно, задължително е бил предшестван от гингивит.
        Ефективната превенция на гингивита (възпаление на гингивата) води до предотвратяване развитието на пародонтита, чрез системен контрол на зъбната плака, посредством механични и химични средства.
        Тази концепция е изключително важна. Тя бе многократно доказана у нас, от проф. д-р Т.Джемилева, още от началото на 70-те години, с разработките и относно влиянието на зъбната плака върху гингивита - 1976г. и създаването на бактериална - имунологична хипотеза за възникването на гингивално възпаление-1989г.
       Установено е, че в един мг. зъбен налеп се съдържат над 250 милиона микроорганизми, а в устата на лица съз занемарена орална хигиена се откриват 250 мг. зъбен налеп.
       Хигиенните навици за почистване на устната кухина съпътстват човека още в древността. Още 3000г.пр.н.е (времето на шумерската цивилизация) са описани средства за хигиена. При разкопки в Месопотамия са открити златни "зъбочистки", а сирийците и вавилонците познавали и използвали билкови отвари за изплакване на устата, а римляните - маслинови клончета и птичи пера или такива от благородни метали.
      Основателят на съвременното лечение Пиер Фошар /1678-1761г./ препоръчва четки от свинска четина и прахове за зъби. Праховете били счукани от дървени въглища, каменна сол, черупки от миди, охлюви. В началото на ХХ век се появяват зъбните пасти. Днес раполагаме и с други средства за механично и химично отстраняване на зъбната плака.
    

1 грам профилактика = 1 кг лечение